Детски спомени и мечти

„Ти ще бъдеш истински щастлив и преуспял, ако надникнеш в детските си спомени и
откриеш, че си осъществил поне една от детските си мечти”.

Затворих книгата и погледнах към пухкавите облаци. За миг си представих,че са захарен памук и замечтана, изгубена някъде далече във времето назад, не видях момчето, което бе седнало до мен.

То ме потупа по рамото и типично по детски, без много увертюра, ме попита: Ти какво работиш?

Странно, но може би книгата, която четях или и аз не знам какво ме накара да изрека думите, които сега са мое мото: Аз съм приказната фея на любовта.

Момчето се разсмя с висок писклив глас и каза: Няма приказни феи! И какво работи приказната фея?

– Ами приказните феи умеят да откриват любовта у хората. Когато види двама влюбени, които искат да се врекат във вярност един към друг, феята поглежда в очите им и вижда как точно изглежда любовта. Тогава тя взима вълшебната си пръчица и създава една вълшебна обстановка, в която се отразява приказната история, събрала тези двама влюбени.

Как така? – попита ме момчето.

– Ами всички влюбени имат история. История, която е неповторима, като вълшебна приказка. Аз сядам до тях и ги моля да ми разкажат тяхната приказка. После,когато наближи краят на историята, а ти знаеш, че приказките имат хубав край, аз правя това, което правех, когато бях на твоите години.

Тогава не обичах много да ям и за да хапна супа, моята баба ми разказваше чудни приказки за принцове, принцеси и тяхната красива любов. Любимата ми част беше края на приказката – тогава, когато вдигат голяма сватба и се веселят три дни и три нощи.

Въображението ми започваше да рисува приказна зала с разкошни завеси, романтични блещукащи свещи, благоуханни цветя… Мечтаех да бъда фея, която създава цялата тази красота …

И….и … мечтата ми се сбъдна. Както тогава, така и сега аз вярвам в истинската любов. Вярвам, че всяка жена е принцеса в очите на някой мъж/принц. Вярвам, че всяка влюбена двойка заслужава да изживее приказния миг на сватбата си и тя да е също толкова неповторима,колкото е и тяхната любов…

– Добре тогава ,когато порасна аз ще стана пилот и ще летя чак до облаците! Те дали са сладки като захарен памук?

Част от моята приказка без край…
Надявам се вие да ми позволите да украся и вашата приказка…